ДЪРЖАВА ЗА ПОКАЗ : НАРЪЧНИК ЗА ПОТОПЯВАНЕ НА СУШАТА

Вчера отидох до Харманли.

6 дни след като градът е залят от внезапно придошлата река. Отидох, защото ми се стори, че има нещо гнило. Когато толкова хора и медии се опитват да ме убедят, че всичко в района е наред и държавата-майка се грижи за всички, както трябва, значи трябва да се отиде на място.  Поднасям искрените си съболезнования на близките на жертвите в с.Бисер и се чудя:

Парички на дарителски номерца, комисия от журналисти, която ще разпределя средствата и сълзички пред екрана: капитализирането на съчувствието в стотинки  ми идва в повече. Както и изявленията за ефективност, сработка, „всичко, което може се прави“ и други клишета на политическата лингвистика.  Наводнение от циничен ПР, което удави всички ни…

След 6 часа път, заварвам  Харманли в недоумение.  Повече от 30 души  – в гумени ботуши, якета и ръкавици, четки, кофи. За времето от Пловдив до Харманли, когато успях да намеря контакт в града, те са се организирали, събрали са се и са в готовност. Да се срещнат с първия човек, дошъл да види щетите.  Първият. Ъ?

Всичко е мокро, наоколо сноват хора на всякакви възрасти, чиято основна мисия последните дни е изпомпването на водата, почистването на калта, спасяването, на онова, което може да бъде спасено и опис на онова, което не може след като реката е заляла града в рамките на час и половина на 6ти февруари. Единствения начин това да се случи, според местните хора, е изпускане на язовир „Тракиец“.

Вече седмица, няма община, няма комисия, няма държава, за да оцени щетите, а ако някога проима ще дойде далеч, след като всичко е почистено. Няма Бойко, няма БТР-и, няма Хеликоптери. Няма бодигардове. Няма снимки. Значи и бедствие няма.

Има просто една вода, която е заляла центъра на един южен български град.

Човешки жертви няма, има човешка трагедия. Деца и възрастни хора, евакуирани от самосебе си и от близките си, придвижване с лодки между балконите…

Зима, в която домът ти прогизва и 30 часа нямаш ток. Ако имате малко дете и сте от Харманли, съчувствам ви и се надявам детето да е добре.

В една щедро напоена сграда, между кофите и калта, ме посрещат десетки хора  –  гледат на пришълец като мен малко с емоциите на изоставено дете, чиито родители са забравили да го вземат от детска градина. Ядосани са. Тъжни са. Заедно са, за да не се отчайват.

Наводнението в Харманли на 6ти февруари, предизвикано най-вероятно от решение да се изпуска язовир „Тракиец“, останало почти незабелязано за медиите на фона на ужасната трагедия в Бисер, е причинило всъщност аритмия в града, тъй като водата е поразила сърцето му.

Музея, съда и малкия бизнес на над 80 малки магазинчета (цветарници, хранителни стоки, барчета, баничарница, ресторант, тенис-кортове, ресторанти, магазинче за риба, авточаст, счетоводна къща, земделски площи…и още… ), колите на десетки хора, всичко, което е било в гаражите им и на първите етажи е за боклука, ако не е било водоустойчиво е „чао“. Сбогом на техниката. Дървата за зимата са мокри.Хоризонтите са далеч от светлите.

Щетите по грубите сметки на самоорганизиралите се пострадали в „Сдружение на пострадалите в Харманли“  освен  огромния стрес за съсипания шанс да имат достойна прехрана, а не помощи, възлизат на над 12 милиона лева материални загуби (по груби и първоначални изчисления и без пропуснатите ползи) и усещането, че има хора, градове и случки, които в България са с шапки-невидимки за властта, за медиите и за хората, които разчитат на тях да са обективни в решенията, които взимат и информацията, която споделят.

За щастие във фрустрацията и негодуванието си, хората са се обединили, организират се и търсят справедливост…  И е красиво да видиш как обединени се опитват да възстановят живота си.

Хората, с които се срещнах ме посрещнаха сякаш бях онзи, който ги е предал и онзи, който ще ги спаси, просто защото бях единствения човек, който ги попита как са.

Местните хора, казват, че водата няма откъде другаде да е дошла, освен от изпускане на язовир Тракиец над Хасково. Почти веднага след скъсването на стената на язовир Иваново, някой превантивно е изпуснал и Тракиец. Областната управа обаче отрича. Дори това да е била цената на спасяването от евентуално по-серизоно бедствие, кой решава кой ще плати тази цена? Ако е контролирано изпускане (а няма какво друго да наводни града в рамките на час и половина), защо хората не са били предупредени?

Съсипания бизнес и икономическа стабилност на един неголям град, със сигурност  не са ‘“sexy“новина за националните медии. Просто съсипана прехрана за стотици, щети за милиони и малко кал. Кал, която оставя горичив вкус у стотици, че са сами в момент, в който тяхното нещастие е резултат от нечия неясна игра на отговорност.

Докато си купуваме  индулгенции в медийни феерии с малко екшън, драма и риалити, щипките цинизъм започнаха да нагарчат в манджата, която заедно сме надробили.  Изкуството да даваш , където има нужда , а не единствено, където са камерите, за да измиеш съвестта си, не се учи в училище. Явно и в МС не се учи. 

Хората, които видях нямат нужда от помощи, а нужда от връщане на ритъма  – социален и икономически, за да възстановят работата си и така – града. За някои от тях и 2-3 хиляди лева ще са достатъчни за това. Някои от тях вероятно няма да могат да се съвземат скоро понеже и щетите са огромни.

Те са жертви на нечие поредно „изпускане“. Питам се защо аз от данъците си да плащам на един пожарникар да стигне, летейки вместо с кола, при изчистени пътища на погребение, когато разходите му биха били достаъчни да вдигнат на крака най-малко 3-4 от тези малки фирмички в Харманли и съответно семействата им да имат препитание без повече от еднократна държавна помощ ?

 Помощи не се дават, за да се успокои човек, че е направил света по-добър. Помощи се дават, за да могат хората после да имат самостоятелен живот и да нямат повече нужда от помощи. Нямам усещането, че хората там и където и да е в България някой ги пита от какво имат действително нужда.

Какво правим, когато повече от едно събитие сполетят способността ни да сме солидарни? 

Чух един добър въпрос на тръгване от Харманли. „Защо не ни отцепят към Турция. Поне ще знаем защо плащаме данъци.“ Според мен и да се отцепят, може и да не ги забележат. Понеже Харманли никой не го вижда. Твърде е близо до Бисер и твърде далеч от всичко останало.

Написах този текст, понеже усетих нетърпимост.  Когато не става дума за природно бедствие, а за човешка безотговорност на един българин спрямо стотици други българи, нямаме право да мълчим. Когато виждаме как една трагедия се превръща в медиен цирк – също.

Можем обаче да направим няколко конкретни и смислени неща:

1) Да разпространяваме това, че вече седмица никой не е отишъл в Харманли да види какво се случва и какви са последниците от наводнението, какви са щетите. Няма назначена комисия нито държавна, нито общинска.

2) Да настояваме да научим имената на онзи, който е взел решение за изпускането на язовир Тракиец на 6ти февруари сутринта и да настояваме за понасяне на съдебна отговорност.

3) Да се свържем със сдружението на пострадалите в Харманли, за да разберем има ли конкретни неща, от които се нуждаят и с които можем да бъдем полезни. МОжете да пишете коментари с контактите си тук, за да се свържат хората с вас.

И подарявам този блог на хората от Сдружението, да качат всички документи и неща, които могат да бъдат полезни, да споделят и да не се чувстват сами поне тук – в интернет.